сприятелило

Речник на българския език

1. сприятелило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сприятелило е производна форма на сприятеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сприятелило — мин. деят. св. прич. ср. р.

сприятелило е производна форма на сприятеля (мин. деят. св. прич. ср. р.).