сприятелили

Речник на българския език

1. сприятелили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

сприятелили е производна форма на сприятеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. сприятелили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

сприятелили е производна форма на сприятеля (мин. деят. св. прич. мн. ч.).