сприятелила

Речник на българския език

1. сприятелила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

сприятелила е производна форма на сприятеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. сприятелила — мин. деят. св. прич. ж. р.

сприятелила е производна форма на сприятеля (мин. деят. св. прич. ж. р.).