сприятелеше

Речник на българския език

1. сприятелеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

сприятелеше е производна форма на сприятеля (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. сприятелеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

сприятелеше е производна форма на сприятеля (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).