сприятелели

Речник на българския език

1. сприятелели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

сприятелели е производна форма на сприятеля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. сприятелели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

сприятелели е производна форма на сприятеля (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).