спринтирало

Речник на българския език

1. спринтирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

спринтирало е производна форма на спринтирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. спринтирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

спринтирало е производна форма на спринтирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. спринтирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

спринтирало е производна форма на спринтирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. спринтирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

спринтирало е производна форма на спринтирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).