спречквало

Речник на българския език

1. спречквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

спречквало е производна форма на спречквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. спречквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

спречквало е производна форма на спречквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. спречквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

спречквало е производна форма на спречквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. спречквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

спречквало е производна форма на спречквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).