спречкаха

Речник на българския език

1. спречкаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

спречкаха е производна форма на спречкам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. спречкаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

спречкаха е производна форма на спречкам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).