спречкало

Речник на българския език

1. спречкало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

спречкало е производна форма на спречкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. спречкало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

спречкало е производна форма на спречкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. спречкало — мин. деят. св. прич. ср. р.

спречкало е производна форма на спречкам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. спречкало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

спречкало е производна форма на спречкам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).