спречкали

Речник на българския език

1. спречкали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

спречкали е производна форма на спречкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. спречкали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

спречкали е производна форма на спречкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. спречкали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

спречкали е производна форма на спречкам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. спречкали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

спречкали е производна форма на спречкам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).