спречкала

Речник на българския език

1. спречкала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

спречкала е производна форма на спречкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. спречкала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

спречкала е производна форма на спречкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. спречкала — мин. деят. св. прич. ж. р.

спречкала е производна форма на спречкам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. спречкала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

спречкала е производна форма на спречкам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).