спречкал

Речник на българския език

1. спречкал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

спречкал е производна форма на спречкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. спречкал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

спречкал е производна форма на спречкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. спречкал — мин. деят. св. прич. м. р.

спречкал е производна форма на спречкам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. спречкал — мин. деят. несв. прич. м. р.

спречкал е производна форма на спречкам (мин. деят. несв. прич. м. р.).