спретнете

Речник на българския език

1. спретнете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

спретнете е производна форма на спретна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. спретнете — повелително наклонение, мн. ч.

спретнете е производна форма на спретна (повелително наклонение, мн. ч.).