спрегнало е

Речник на българския език

1. спрегнало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

спрегнало е е производна форма на спрегна (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. спрегнало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

спрегнало е е производна форма на спрегна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).