справели

Речник на българския език

1. справели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

справели е производна форма на справя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. справели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

справели е производна форма на справя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).