спояло

Речник на българския език

1. спояло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

спояло е производна форма на споя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. спояло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

спояло е производна форма на споя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).