споявал съм

Речник на българския език

1. споявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

споявал съм е производна форма на споявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. споявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

споявал съм е производна форма на споявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. споявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

споявал съм е производна форма на споявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).