споявал си

Речник на българския език

1. споявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

споявал си е производна форма на споявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. споявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

споявал си е производна форма на споявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. споявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

споявал си е производна форма на споявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).