споявал

Речник на българския език

1. споявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

споявал е производна форма на споявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. споявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

споявал е производна форма на споявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. споявал — мин. деят. св. прич. м. р.

споявал е производна форма на споявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. споявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

споявал е производна форма на споявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).