споходело

Речник на българския език

1. споходело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

споходело е производна форма на споходя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. споходело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

споходело е производна форма на споходя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).