спотирил съм

Речник на българския език

1. спотирил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

спотирил съм е производна форма на спотиря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. спотирил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

спотирил съм е производна форма на спотиря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).