спотирил си

Речник на българския език

1. спотирил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

спотирил си е производна форма на спотиря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. спотирил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

спотирил си е производна форма на спотиря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).