спотирил е

Речник на българския език

1. спотирил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

спотирил е е производна форма на спотиря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. спотирил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

спотирил е е производна форма на спотиря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).