спотирило си

Речник на българския език

1. спотирило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

спотирило си е производна форма на спотиря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. спотирило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

спотирило си е производна форма на спотиря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).