спотирило е

Речник на българския език

1. спотирило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

спотирило е е производна форма на спотиря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. спотирило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

спотирило е е производна форма на спотиря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).