спотирило

Речник на българския език

1. спотирило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

спотирило е производна форма на спотиря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. спотирило — мин. деят. св. прич. ср. р.

спотирило е производна форма на спотиря (мин. деят. св. прич. ср. р.).