спотирила съм

Речник на българския език

1. спотирила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

спотирила съм е производна форма на спотиря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. спотирила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

спотирила съм е производна форма на спотиря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).