спотирила си

Речник на българския език

1. спотирила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

спотирила си е производна форма на спотиря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. спотирила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

спотирила си е производна форма на спотиря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).