спотирила е

Речник на българския език

1. спотирила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

спотирила е е производна форма на спотиря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. спотирила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

спотирила е е производна форма на спотиря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).