спотирил

Речник на българския език

1. спотирил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

спотирил е производна форма на спотиря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. спотирил — мин. деят. св. прич. м. р.

спотирил е производна форма на спотиря (мин. деят. св. прич. м. р.).