спотири

Речник на българския език

1. спотири — сег. вр., 3 л., ед. ч.

спотири е производна форма на спотиря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. спотири — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

спотири е производна форма на спотиря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. спотири — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

спотири е производна форма на спотиря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. спотири — повелително наклонение, ед. ч.

спотири е производна форма на спотиря (повелително наклонение, ед. ч.).