спотирело съм

Речник на българския език

1. спотирело съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

спотирело съм е производна форма на спотиря (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).