спотирели

Речник на българския език

1. спотирели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

спотирели е производна форма на спотиря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. спотирели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

спотирели е производна форма на спотиря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).