спотирела

Речник на българския език

1. спотирела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

спотирела е производна форма на спотиря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. спотирела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

спотирела е производна форма на спотиря (мин. деят. несв. прич. ж. р.).