спотирваха

Речник на българския език

1. спотирваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

спотирваха е производна форма на спотирвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. спотирваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

спотирваха е производна форма на спотирвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).