спотирвах

Речник на българския език

1. спотирвах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

спотирвах е производна форма на спотирвам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. спотирвах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

спотирвах е производна форма на спотирвам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).