спотирвал

Речник на българския език

1. спотирвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

спотирвал е производна форма на спотирвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. спотирвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

спотирвал е производна форма на спотирвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. спотирвал — мин. деят. св. прич. м. р.

спотирвал е производна форма на спотирвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. спотирвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

спотирвал е производна форма на спотирвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).