спотирва

Речник на българския език

1. спотирва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

спотирва е производна форма на спотирвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. спотирва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

спотирва е производна форма на спотирвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. спотирва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

спотирва е производна форма на спотирвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).