спотаяло

Речник на българския език

1. спотаяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

спотаяло е производна форма на спотая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. спотаяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

спотаяло е производна форма на спотая (мин. деят. несв. прич. ср. р.).