спотаил е

Речник на българския език

1. спотаил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

спотаил е е производна форма на спотая (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. спотаил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

спотаил е е производна форма на спотая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).