спотаила

Речник на българския език

1. спотаила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

спотаила е производна форма на спотая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. спотаила — мин. деят. св. прич. ж. р.

спотаила е производна форма на спотая (мин. деят. св. прич. ж. р.).