споряло

Речник на българския език

1. споряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

споряло е производна форма на споря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. споряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

споряло е производна форма на споря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).