спориш

Речник на българския език

1. спориш — сег. вр., 2 л., ед. ч.

спориш е производна форма на споря (сег. вр., 2 л., ед. ч.).

2. спориш — сег. вр., 2 л., ед. ч.

спориш е производна форма на споря (сег. вр., 2 л., ед. ч.).