спорихте

Речник на българския език

1. спорихте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

спорихте е производна форма на споря (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. спорихте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

спорихте е производна форма на споря (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).