спорихме

Речник на българския език

1. спорихме — мин. св. вр., 1 л., мн. ч.

спорихме е производна форма на споря (мин. св. вр., 1 л., мн. ч.).

2. спорихме — мин. св. вр., 1 л., мн. ч.

спорихме е производна форма на споря (мин. св. вр., 1 л., мн. ч.).