спорило съм

Речник на българския език

1. спорило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

спорило съм е производна форма на споря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. спорило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

спорило съм е производна форма на споря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. спорило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

спорило съм е производна форма на споря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

4. спорило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

спорило съм е производна форма на споря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).