спори

Речник на българския език

1. спори — мн. ч.

спори е производна форма на спора (мн. ч.).

2. спори — сег. вр., 3 л., ед. ч.

спори е производна форма на споря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. спори — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

спори е производна форма на споря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. спори — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

спори е производна форма на споря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

5. спори — повелително наклонение, ед. ч.

спори е производна форма на споря (повелително наклонение, ед. ч.).

6. спори — сег. вр., 3 л., ед. ч.

спори е производна форма на споря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

7. спори — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

спори е производна форма на споря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

8. спори — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

спори е производна форма на споря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

9. спори — повелително наклонение, ед. ч.

спори е производна форма на споря (повелително наклонение, ед. ч.).