спорете

Речник на българския език

1. спорете — повелително наклонение, мн. ч.

спорете е производна форма на споря (повелително наклонение, мн. ч.).

2. спорете — повелително наклонение, мн. ч.

спорете е производна форма на споря (повелително наклонение, мн. ч.).