спорела

Речник на българския език

1. спорела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

спорела е производна форма на споря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. спорела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

спорела е производна форма на споря (мин. деят. несв. прич. ж. р.).