споразумявал

Речник на българския език

1. споразумявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

споразумявал е производна форма на споразумявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. споразумявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

споразумявал е производна форма на споразумявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. споразумявал — мин. деят. св. прич. м. р.

споразумявал е производна форма на споразумявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. споразумявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

споразумявал е производна форма на споразумявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).